Да върнете стария тиган в добро състояние за 10 минути може да изглежда предизвикателно, но с правилния подход можете да постигнете значителни резултати. Ето няколко стъпки, които можете да следвате:
Направете паста, като смесите сода за хляб с малко вода. Трябва да получите гъста консистенция. Нанесете пастата върху повърхността на тигана, особено на местата с загорели остатъци. Оставете пастата да действа около 5 минути.
Използвайте гъба, за да изтриете пастата. Това ще помогне за отстраняването на загорели остатъци и мазнина от тигана. Изплакнете тигана обилно с топла вода, за да отстраните остатъците от пастата и замърсяванията. Подсушете добре тигана с памучна кърпа или хартия, за да предотвратите ръждата.
Ако имате нужда от допълнителна защита, може да добавите тънък слой олио върху вътрешната повърхност на тигана, за да запазите свръх гладкост и да предотвратите залепване. С тези стъпки вашият стар тиган ще изглежда много по-добре и ще бъде готов за употреба. Помнете, че редовната грижа и почистване могат да удължат живота на вашия тиган значително.
В продължение на хиляди години магданозът е използван от хората заради многото си здравословни качества. Винаги е бил любим на традиционната природна медицина. Това растение има доказани диуретични свойства, когато се приема като инфузия на празен стомах, както и други антиоксиданти (срещу стареенето на кожата), противовъзпалителни, антихипертензивни, храносмилателни.
Магданозът е богат на витамин К, който действа като мощен усилвател на костите, и витамин С, идеалният съюзник за защита.
Магданозът е богат на хлорофил и се използват листата и стъблата. Можем да го консумираме пресен или да го изсушим във фурната у дома, за да бъде дехидратиран и готов за употреба в кухнята по всяко време.
Нека да разберем за какво служи магданозът
Благодарение на високото си съдържание на фибри, магданозът подпомага храносмилането по естествен път. Съдържащият се витамин С има силата да помогне за укрепване на защитните сили, като същевременно е особено противовъзпалително. Тази подправка е богата на калий, интересно качество в ястията на хора с хипертония, тъй като помага за намаляване на кръвното налягане.
Желязото и цинкът, съдържащи се в магданоза, укрепват имунната система и, ако го приемаме на празен стомах под формата на инфузия или смути, благоприятства елиминирането на токсините, като същевременно помага за намаляване на задържането на течности.
Антиоксидантната му сила (особено благодарение на бета-каротина) помага за забавяне на стареенето на кожата, укрепва ноктите и растежа на косата. В допълнение към всички тези здравословни ползи, магданозът помага за предотвратяване на инфекции на пикочните пътища.
Предлагаме ви да се насладите на необикновените кулинарни нюанси на магданоза в 3 основни рецепти, за да извлечем максимална полза от него.
1- Почистващо зелено смути
Един от най-вкусните начини да се заредим с витамини, минерали и пречистващото действие на магданоза е да си направим смути на базата на зелени листа. Стрък целина, добре измит пресен спанак, лимонов сок, ябълка с кората…и в блендера.
2 – Запарка от магданоз
3 супени лъжици наситнен пресен магданоз се заливат с голяма чаша вряща вода, оставя се да престои под капак 15 минути, прецежда се и се добавя сокът от половин лимон. И готово! Можете да го вземете горещ или да го поставите в хладилника и да го пиете през целия ден като алтернатива на водата.
3- Сос от чесън и магданоз
Чесънът върви добре с магданоз. Добра идея за подправяне на вашите меса на скара е винаги да имате под ръка този сос, приготвен със смлян чесън, наситнен пресен магданоз и сол. Всичко се счуква в хаванче и се съхранява в херметически затворен стъклен буркан. С този сос ще придадете допълнителен вкус на пържолите. С кухненска четка намажете филетата от двете страни и ги изпечете в тиган.
Със сигурност много пъти сте си задавали въпроса: „Кое е по-добро – зехтин или слънчогледово олио?“. Много се спори по този въпрос, въпреки че повечето готвачи и експерти са съгласни, че зехтинът е по-добър от слънчогледовото олио. Мнение, което споделям и по-долу обяснявам защо.
Защо смятам зехтина за по-добър? Преди всичко поради вкуса му. Неговите гастрономически качества превъзхождат тези на всяко друго масло. Вкусът на слънчогледовото олио е много по-неутрален. Всички храни, сготвени или изпържени със зехтин, имат по нежен и наситен вкус.
Може би ще възразите: „но зехтинът изгаря и се разгражда при пържене по-бързо от слънчогледовото олио“. Но без право. Всяко масло, доведено до точка на кипене, губи полезните за здравето свойства и придобива други, които с течение на времето могат да станат канцерогенни. Но и тук зехтинът печели. На много места по планетата се смята, че зехтинът издържа на относително ниски температури. Не знам причината за това вярване, но истината е, че зехтинът издържа на много по-високи температури, преди да започне да се разваля, в сравнение с другите масла. Критичната температура за зехтина е приблизително 200ºC, в сравнение със 180ºC за слънчогледовото олио и 160ºC за маслата от семена. Освен това се разгражда по-бавно от другите масла, което означава, че може да се използва повторно повече пъти. Маслата от семена е препоръчително е да се използват само веднъж. Слънчогледовото олио може да се използва още няколко пъти, но не и толкова, колкото зехтина. В допълнение, зехтинът се разширява повече от другите масла при нагряване, поради което се използва по-малко количество.
Но какво ще кажем за количеството масло, което храната абсорбира? И тук зехтинът печели. Храната винаги абсорбира известно количество мазнина по време на пържене. Но най-малко количество абсорбира от зехтина, следват високоолеиновото слънчогледово олио, конвенционалното слънчогледово олио и накрая, маслото от семена. Зехтинът има две предимства. Първо, храната поема по-малко масло, ще е по-малко мазна и по-здравословна и второ, ще използваме по-малко масло.
Крайният извод, който правя е, че макар зехтинът да е малко по-скъп от слънчогледовото олио, в крайна сметка инвестицията се възвръща – поради гастрономическите си предимства, поради по-бавното разграждане и поради по малката абсорбация в храната.
1. Никога не загрявайте олиото повече от необходимото. Олиото достига критична температурна максимума, след която започва да губи свойствата си много бързо, придобивайки други, които са канцерогенни. Температурната му максимума е 180ºC-200ºC. Също така е важно да не допускате олиото да прегрява и да пуши, без да пържите храна в него. Ако започне да изпуска черен дим, маслото е изгоряло и трябва да се подмени (дори и да е ново).
2. Прецеждайте олиото след всяка употреба. Особено ако сте пържили тесто или продукти, оваляни в галета. Ако сте пържили картофи, с решетъчна лъжица можете да отстраните остатъците, без да прецеждате олиото. Препоръчително е да се почистват повърхностите на фритюрника след всяко пържене – остатъците от храна и масло ерозират стените и дъното.
3. Когато не го използвате, винаги дръжте маслото покрито. Най- добре в стъклен, добре затворен съд. При взаимодействие с въздуха олиото се окислява и гранясва. Освен това въздухът винаги носи прахови частици, които не е желателно да попадат в олиото.
4. ВНИМАНИЕ когато пържите силно ароматни храни. Риба, например. Рибата отделя много от аромата си в олиото и всичко, което пържим в него след това, ще има вкус на риба. В такива случаи е препоръчително, рибата да се пържи в тиган, а не във фритюрник. Олиото, след пържене на ароматни храни, трябва да се подменя.
5. ВНИМАВАЙТЕ с мокри храни. Преди да сложим храната във фритюрника, трябва да я подсушим добре, най-малко по 2 причини: първата е, че при взаимодействие с олиото, водата създава цвърчене, образувайки горещи пръски, които могат да бъдат много опасни. Втората е, че водата силно влошава консистенцията на олиото във фритюрника.
6. Ако се грижим правилно за олиото във фритюрника, ще удължим многократно времето за неговото използване, но това няма как да продължи вечно и идва момент, в който все пак трябва да го подменим. Как обаче да разберем, кога олиото е за смяна? 1. Ако при пържене започне да се отделя много пяна. 2. Когато е студено, има тъмен цвят. 3. Когато е студено, е твърде гъсто. 4. Когато, при пържене, храната поема много мазнина. Това са признаци, че е време за смяна на олиото. Старателно почистете фритюрника, преди да сложите ново олио.
Тези трикове ще ви бъдат много полезни, за да знаете как да се грижите за олиото във фритюрника си. Следвайки ги, ще използвате до 20 пъти по-малко олио.
Знаете ли, че оризът е най-консумираната храна в света? А най-много се консумира в Азия. Можем да кажем, че там използват бял ориз като заместител на хляба. Оризът в Азия е „пшеницата на Изтока“. В тази статия ще ви споделя някои трикове, как да сготвим бял ориз по много лесен и вкусен начин.
Прости трикове за вкусен бял ориз
Готвенето на бял ориз е едно от онези кулинарни приключения, които в началото ни създават доста главоболия. Залепва за дъното на тенджерата, преваряваме го, готвим количества за цял полк, а сме искали само за двама души… Да видим как да избегнем тези недоразумения в кухнята си:
Количество ориз на човек
Ако напълним с ориз една водна чаша, това ще е мярката ни за двама души. Следователно 1/2 от чашата е мярката за един човек. Количеството може да не изглежда много, но това е подвеждащо. Оризът ще поеме много вода при варенето и ще утрои обема си. Използвайте този начин за измерване на ориза и ще видите как никога повече няма да прекалявате с количеството.
Как да готвим правилно бял ориз
Тази тема е доста по обемиста. Така че ще я разделя на няколко етапа.
1. Както казахме, 1 чаена чаша ориз е количество за двама души. За да го сготвим, ще ни трябват 2 чаени чаши вода. Тоест съотношението ориз/вода е 1 към 2. Така че слагаме това количество вода в тенджера, добавяме щипка сол и я оставяме да заври.
2. Когато водата заври, добавяме ориза и го разбъркваме. Това е, за да сме сигурни, че няма да залепне за дъното. След това повече не го бъркаме. Оставяме ориза да ври на слаб котлон, докато поеме почти цялата вода – около 15-20 минути.
3. Когато видим, че оризът е поел почти цялата вода, изключваме котлона. Ако изпуснем този момент, много е вероятно част от ориза да залепне за дъното. Тествахме неговата свареност – при леко пресоване с пръсти, трябва да е мек, а не твърд. Ако оризът е достатъчно сварен, покриваме тенджерата с капак и го оставяме да престои за 5-10 минути. Готово! Имаме правилно сварен, вкусен бял ориз.
Ако прилагате тези няколко простички правила, никога няма да имате проблеми нито със свареността на ориза, нито с неговото количество.
